СаЛуСа – 31 януари 2014г.

Поради това, което се случва около вас, хармонията и мирът ви изглеждат далечни, и все пак постепенно сътресенията ще стават по-леки и в сравнително кратко време мирът ще се установи на Земята. Това се дължи на идващата Нова Епоха, а тя издига вибрациите по-бързо. Тези промени винаги ще съпътстват този период, с крайното разделение между онези, които са готови да се издигнат, и онези, които не са. Това е неизбежно, тъй като вибрациите се покачват до точка, в която само онези души, които са достигнали съответното ниво, могат да останат. Това е кулминацията на много хиляди години опити в много животи през различните Епохи. Краят на даден цикъл е важно време, когато всички души си правят равносметка доколко техният жизнен план е ускорил еволюцията им и дали те имат нужда да повторят някой конкретен опит.

Повечето от вас сте силно напреднали и ще сте готови да се придвижите към следващия етап от вашата еволюция, с помощта и съвета на по-еволюирали души. Мнозина ще останат в Човешката Еволюция, но някои ще изберат да се присъединят към други видове, което може да ги отведе на друга планета. Разбира се вие ще се въплътите в подходяща форма за този опит. Онези, които продължават опита си на Земята в четвъртото измерение, ще открият, че животът придобива напълно нов облик и че той е в хармонично и щастливо време. Ще са си заминали тъмните сили, за да следват собственото си предопределено бъдеще и ще им бъде дадена още една възможност да се върнат към Светлината.

Имате малка представа за щастието и доволството, които ви очакват, а те далеч ще надхвърлят очакванията ви. Това ще е наградата ви за преминаването ви през най-тъмния период от вашия живот и за успешното откриване на Светлината отново. Някои от вас ще открият, че някои ваши приятели или близки са се провалили в издигането си в по-висшето измерение. Не се страхувайте за бъдещето им, тъй като те ще са точно там, където могат да работят и да отбележат напредък към Светлината. От вашата позиция вие ще сте в състояние да научите за напредъка им и да ги посетите, когато са извън тялото си в периода им на сън. Докато вие ще сте в състояние да пазите спомените за такива срещи, те ще се връщат в тяхното измерение без буден спомен за това.

Сега вие се пробуждате за пълния си потенциал като нивото ви на съзнание се разширява, докато в близко бъдеще ще придобиете пълно съзнание. Бъдете сигурни, че много помощници вече са подготвени и са в готовност да ви помогнат да заемете мястото си в по-висшите измерения. Животът е непрекъсната възможност да еволюирате и на всеки етап имате много помощници. Винаги отговорност на онези, които са еволюирали, е да помагат на онези, които ги следват. Когато подобни души се обединяват, съзнанието им става като Едно, но бъдете сигурни, че същевременно запазвате индивидуалността си.

Знаем, че толкова много от вас са уморени от опитите си и това не е изненадващо, като се има предвид плътността на вибрациите, в които съществувате. Ето защо получавате толкова малко посещения от Същества от по-висшите измерения, които намират това за най-неприятната и тежка вибрация, в която да стоят. По същия начин вие ще сте така извисени, когато навлезете в по-висшите измерения и се насладите на всички предимства, свързани с тях. Не се заблуждавайте, че когато избрахте да помогнете на онези души, хванати в капана на по-ниските вибрации, сте знаели колко трудна задача би било това. Въпреки това, вие бяхте уверени, че без значение колко дълбоко ще паднете, ние винаги ще сме там, за да ви помогнем да се върнете на законното си място.

Скъпи Души, вашият престой в по-ниското измерение приключи и вие ще изплувате още по-велики, отколкото бяхте, когато за първи път навлязохте в него. Вашият опит ще помогне на души, които може да се възползват от него и ще сте похвалени за голямата си жертва в полза на други души по пътя на Светлината.

Аз съм СаЛуСа от Сириус и съм изпълнен с възхищение и признателност за благородните ви действия за подпомагане на ближните ви. Всички Вие сте Едно и сте свързани по вечни начини и ще продължите да си помагате през великото ви пътуване през Космоса. Вашата саможертва се отблагодарява като виждате душите да се придвижват в Светлината и да се пробуждат за истинската си същност.

Благодаря ти, СаЛуСа

Майк Куинси

Превод:Tauno

www.treeofthegoldenlight.com

SaLuSa Languages

· Arabic

· Bulgarian

· Danish

· Dutch

· Chinese

· Croatian

· English

· Farsi

· Français

· German

Greeck

· Hebrew

· Hungarian

· Italiano

· Japanese

· Korean

· Latvian

· Lithuanian

· Norwegian

· Polish

· Portuguese

· Russian

· Romanian

· Slovakian

· Spanish

· Swedish

· Turkish

· Ukranian

· Vietnamese

УРОЦИ НА ТВОРЕНИЕТО. Беседи с Твореца. Урок 12. Универсалната сила на творението. Потенциалът на Любовта.

СЕлена, 8 януари 2014

Четейки ченълинга, помнете – никаква външна информация няма стопроцентова достоверност. Слушайте преди всичко себе си. Цялата информация я има във всеки от нас.

Хайде да поговорим за любовта. Вие често използвате това понятие, без съвсем да разбирате какво е това. Какво е това любов?

Това е чувство.

А какво значи чувство?  Това е окраска на отражението. Но отраженията имат много окраски. Защо любовта е толкова важна за вас?

Защото любовта е най-хубавото чувство.

Няма по-хубави и по-лоши. Има различни чувства. Но любовта не е чувство, а нещо повече. Вие обединявате под това понятие различни чувства: топлота, нежност, радост, влечение, секс. И казвате, че любовта е многостранна. Но всъщност любовта е нещо повече. Тя е свързваща сила.

Ти говориш за Божествената Любов.

Любовта винаги е божествена. Това е универсална сила, с помощта на която се изграждат светове и вселени. За вас това е красива фраза. Но то е буквално.

Всички формирования, т.е. организацията на енергията на Божествената Светлина във форми става с помощта на тази велика сила. Как частиците се удържат около атомното ядро? Как планетите се държат на орбитите си? В основата на това лежи определена сила на притегляне.

Ако я нямаше тази сила, светът би се разпаднал на хаотично движение на частиците. Нещо повече, самите частици като форми нямаше да ги има, защото нямаше да има сила, която да ги удържа във формата. Всичко, което знаеш като форми около тебе, е сформирано с помощта на универсалната божествена сила, която вие наричате любов.

Ти искаш да кажеш, че планетите обичат слънцето, а частиците обичат ядрото?

Не в този смисъл, който вие придавате на оттенъците на човешките чувства. Вашите чувства са уникални окраски на вашите отражения. И вие като божии създания сте уникални именно с този размах на спектрите на окраските на отраженията на Бога, т.е. с чувствата. Точно това привлича към вас различни цивилизации. Те нямат такъв спектър, и много от тях въобще не знаят какво представляват чувствата във вашето човешко разбиране. Ето защо те се опитват да кръстосат вашите видове.

Аз говоря не за чувствата на човека, а за великата свързваща сила, която пронизва всичко съществуващо и го формира. Аз говоря за любовта като за енергиен процес. Аз се опитвам да ти обясня същността на нещата.

А откъде се взима тази универсална сила?

Тя е същността на Бога. И затова тя е неопознаваема и неизяснима. Тя просто съществува във всичко, което правим, във всичко присъства тази сила.

Хората имат понятие: да разлюбиш. Ако всичко е подобно, може ли електронът да разлюби атома, а планетата да разлюби слънцето?

Да, всичко е подобно. Привличането има определени степени, или любовта може да притежава различна степен на сила, или мощност. Ти разбира се си слушала за планетарните семейства. Това не е метафора. Ако ти си избрала да се родиш в земно въплъщение в определено семейство, то през цикъла на жизненото си въплъщение ти взаимодействаш с определени хора като със свое семейство. Човек може да изпитва различни чувства към членовете на своето семейство, но те все едно остават негово семейство. Защото изпълняват определени задачи на този етап от развитието и израстването на твоята душа.

Бащата като представител на мъжката енергия ти предава свойствата на активното творение. Майката ти предава свойствата на пасивното творение. Другите членове на семейството осъщаствяват качеството на равнодействието, на равното взаимодействие. Вие всички заедно сте творящо семейство, творящо съобщество. Вашето обединение ви дава възможност да създавате съвместни творения.

Но хората често се разделят със своите семейства и създават нови.

Ти говориш за физическо разделяне. Живеенето в различни здания не е разделяне. Можете да се разделите, когато изчерпите потенциалите на вашите взаимодействия, или както вие казвате, като минете съвместните уроци.

Защото какво е съвместният урок? Представи си, че в твоята палитра има определено количество бои. И има контури на картината, която ти предлагат да нарисуваш. Отначало ти използваш определени бои за рисунката. След това взимаш други. И всеки път картината е една и съща, но оцветена по различен начин. И когато ти изчерпиш всички бои, които имаш в палитрата, и всичките им съчетания, ти си минала всички начини на взаимодействие, ти си минала този урок по рисуване с всички възможни начини за съчетаване на боите. Ти си усвоила всичко в тази картина, ти си усвоила всички възможни съчетания.

Излиза, че от гледна точка на познанието или уроците е все едно дали оцветявам картината с черни бои или с розови, т.е. дали чувствам омраза или любов?

От гледна точка на мирозданието те са равни. Те просто съществуват – различни бои на възприятието. Но ти имаш избор. Как можеш да избереш нещо, без да опознаеш цялото поле на избора? И само когато опознаеш всички варианти на оцветяване на дадената картина, ти можеш да избереш този, който ти е най-близък и най-интересен. Например, в розови тонове.

И в следващото въплъщение ти избираш друга картина и може би други бои. И така до безкрайност, защото истинският автор на картините си ти и те са ограничени само от твоето въображение.

Но ние се отвлякохме от любовта към темата за уроците. Планетарните семейства също преминават своите уроци, защото всички уроци са уроци на твореинето и съ-творяването. Уроци на творците на свои светове и вселени, на свои животи, свои чувства, свои взаимодействия, свои отражения.

И именно затова любовта е универсална сила на творението, защото именно с нейна помощ се създават и удържат всички взаимодействия, благодарение на нея вие съществувате като части на Бога и взаимодействате като части. Благодарение на нея съществува всичко в Бога.

Тогава и гравитацията също е любов?

Да, това е нейна разновидност.

А какво значи универсална? Значи ли това, че тя навсякъде е еднаква?

Това означава, че тя е навсякъде и във всичко, но в различни видове. Това значи, че всички сили, които са известни на вас и на вашите учени, са разновидност на тази сила.

Сила на триенето, сила на налягането, сила на отблъскването, сила на привличането.

Да, всички сили. И силата на волята, силата на духа.

Тогава какво е омразата?

Това е човешка окраска на чувство.

Значи няма противоположност на любовта?

Не, има единна универсална сила и нейни разновидности. Отблъскването е привличане на друга страна. Отрицателното е потенциал на разгръщане на положителното, и обратно. Обратното е степен на директно взаимодействие. Ако две частици се отблъскват, това е техният процес на сближение в друго направление.

Силата, която удържа планетите на орбитите им, частиците в атомите, силата, която позволява да се формира плътност от всякаква степен, силата раждаща материя от Божествения Източник на Светлина, е единна универсална сила, която вие наричате Любов. И това е Великата сила на Творението, дадена ви от Бога.

Защо ние с тази дума наричаме чувството на привързаност на хората един към друг?

Защото, ако махнем емоционалната окраска, това също е разновидност на тази велика сила. Вие се привличате и отблъсквате, вие съществувате, вие творите.

Разрушението също ли става с помощта на тази сила?

Когато нещо се разрушава, това говори за отсъствие на тази сила.

Нима някъде е възможно отсъствие на тази сила? Нали тя е универсална.

Силата – това е въздействие и взаимодействие. Ако няма взаимодействие или въздействие, няма сила, има само потенциал на силата. Когато пространството не е организирано, то е инертно, в него няма форми, няма го и самото пространство, в него присъства потенциал на организираща сила, Потенциал на Любовта, но няма форми и няма взаимодействие, то спи. Когато силата се проявява от потенциала, тя образува форми и техните взаимодействия.

Как се проявява тя? На нас ни казваха, че ние творим с мисъл-форми.

Мисълта е насочена фокусирана енергия. Тя придобива форма, когато се разгръща потенциалът на формообразуващата сила.

Много малко прилича на любовта в нейното човешко разбиране.

Какво е човешката любов? Привличане, отблъскване. Това е същата сила, но проявена на по-високо развитие на Духа или на отразената Божествена светлина. Именно затова тя е универсална, защото лежи в основата на всичко.

Излиза, че няма нелюбов, а има просто различни нейни видове. Ако отблъскването е сближение в обратна посока, то и омразата е любов?

Да, ако не се влагат в това емоционални оценки и окраски.

За човека е трудно да разбере, че омразата е любов.

Хайде да разгледаме човешките чувства. Когато човек обича някого, той се привлича от обекта на своята любов. Когато ненавижда, то иска да се раздели с него. Но не прави това или не може да го направи, защото в действителност също се привлича от него, но сякаш с друг знак. А ако няма нито едното, нито другото, човек е равнодушен, силата се намира в потенциал, тя е неутрална.

Значи тази сила може да изгражда и може да разрушава?

Не, това не е вярно. Силата винаги изгражда. Разрушения стават, ако силата отсъства, ако тя спи. Няма сила на привличане и частите се разпадат.

Това е много важно да се разбере. Защото става въпрос не само за планетарни процеси, но и за вас самите. Защо човек се разболява? Защото силата на сцепление на клетките на органите на неговото тяло отслабва и те започват да се разпадат. Как хората се лекуват? Те възраждат в себе си силата на любовта. Любов към себе си, любов към света, любов към ближния, любов към Бог, любов към творчеството, и потенциалът на силата, Потенциалът на Любовта отново се разгръща и организира сцепление и привличане на формата.

А какво може да се каже за рака, където туморът не се разпада, а расте и поглъща здравите органи?

Това е същото. Това е действие с отрицателно направление на силата на любовта, т.е. действие на омраза. Човек ненавижда света, хората, себе си, Бог, творчеството и така нататък. И най-често е поради това, че човек се уморява от живота, няма желание да разгръща Потенциала на Любовта. Той се отказва да твори по-нататък. И понеже той сам твори своя живот и своята реалност, тази реалност се разпада както вътре в него, така и извън него. Смъртта е спиране на творенето.

Нима творенето може да се спре?

Може да се спре, да се свие в потенциал. Затова ви говорят, че любовта е основната сила на творението. Когато човек е изпълнен с любов, той е силен, има сила и може да сътвори това, което наричате чудеса.

Но когато човек не вижда в себе си твореца, когато възприема живота като поредица от независещи от него обстоятелства, тогава той се уморява от повторението и безсмислието на съществуването и престава да твори ново в живота си, тогава силата на любовта към творенето на живот в него отслабва и той постепенно умира.

Но има много примери, когато хора обичащи живота въпреки това заболяват от неизлечими болести и умират.

Човек, който истински обича живота във всичките му проявления, не може да се разболее. Такъв човек е безсмъртен.

И не забравяй, че вашите мисли са творящи. Когато човек вижда около себе си старост, той очаква нейното идване, той се старае да види в огледалото бръчките си и да усети признаците на стареене на организма. И съответно намира това, което очаква.

Толкова ли е просто?

И просто, и сложно. Ти готова ли си да повярваш, че човек е безсмъртен не на думи, а в действителност? Механизма на своето стареене човек включва сам.

На нас ни казваха, че в нас изкуствено е заложен ген на стареенето.

Във вас е заложено всичко. Но вие трябва да разберете, че само вие управлявате всичко това. Защо някой остарява по-рано, а някой изглежда по-млад? Защото вторият човек не иска да остарее. Но това не е достатъчно. Рано или късно, гледайки връстниците си, той започва да мисли, че и той не може да избегне остаряването и съответно включва механизмите на своето стареене. Няма никого и нищо извън вас, което решава вместо вас и определя за вас всичко, което става с вас.

Ако любовта е универсална сила на творението, а разрушението е отсъствие на тази сила, тогава как разрушава атомната бомба?

Атомите се разпадат и енергията, която преди това е създавала сцеплението, се освобождава.

А как действат куршумът или ножът? Нали те също разрушават тъканите.

Аналогично. Този, който насочва куршума или ножа, насочва силата на омразата или антилюбовта (любов в друго направление), и твоите клетки под въздействие на тази сила започват да се разделят. И когато този човек, в който стрелят или му нанасят рана, е уверен, че от куршума или от ножа ще има рана. Т.е. виж какво става. Човекът, който стреля, насочва своята мисъл, усилена с омраза. А този, в когото стрелят, отразява тази насочена към него усилена мисъл по обичайния за него начин, защото знае, какво е възможното действие на куршума. Вие имате много примери, когато в човек по време на войната не е попадал нито един куршум. Защото той е бил уверен, че това няма да се случи и е отразил мисълта на противника по своему.

Дървата горят, отделят огън и топлина, и дървесината се разрушава и става на пепел. Къде е тук любовта?

И огънят, и дървата, и пепелта са форми на организация на енергията-материя. Ако нямаше силата на сцепление, ти не би могла да наблюдаваш тези форми. Но огънят действително действа на дървесината разцепващо.

Т.е. те ненавиждат дървесината?

Ти отново влагаш в това емоционална окраска. Гледай на всичко като на енергиен процес. Да, огънят включва механизма на отблъскване.

Защо?

Защото ти знаеш това, защото ти очакваш това от него, защото ти знаеш как той действа на дървесината, защото ти твориш твоята реалност, защото ти сама управляваш силата на любовта. Огънят ще угасне или няма да разрушава дървесината, ако ти решиш така и повярваш в това.

Значи аз мога да управлявам всички сили на природата?

Можеш в рамките на твоята реалност.

Превод: Лусесита

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/11-25

Сега ще бъде времето за вас да използвате дълбокото разбиране и любовта, които се научихте да задържате. – канализирано от Рон Хед

http://oraclesandhealers.wordpress.com/2014/01/29/now-will-be-the-time-for-you-to-use-the-deep-understanding-and-love-that-you-have-learned-to-hold-channeled-by-ron-head/

Съветът на Висшите Аз-ове

Днес нашият разговор ще продължи с обсъждане на това, което вашия Февруари донася.

Има много приказки и спекулации около тази тема сега. Това е истина, защото много хора са в състояние да усетят енергията на голяма предстояща промяна. Дори и тези, които нямат достъп до вашите новинарски медии, които не ви казват много така или иначе, или вашия интернет, чувстват масивно безпокойство, което поглъща много от вашите общества. Всички те са обект на все по-нарастващи наводнявания със светлина през които вашата планета преминава. Всеки и всичко, е имал, и има, промени направени в неговия енергиен състав, и това има повече и по-голям ефект върху техните физически и умствени същности.

Можем да сложим всичко това в едно просто разбиране, и преди сме го правили. Но ние ще го кажем по няколко начина, тъй като е по-добре да се получат огромен брой концепции през средата във вашите ограничени думи. Вие започвате да въплъщавате в себе си повече от истинската си същност. Висшите Висши Аз-ове, това което ние сме, сега са по-способни да се изразят чрез вас. Вие повдигате вашите честоти. Промените които бяхте търсили се проявяват. И ние можем да продължаваме и продължаваме.

Това бива изпитано от милиарди, които нямат представа относно това което ние говорим с вас. Бъдете готови за това. Помислете за нещата за които знаете, че са се случили на вас, че вие сте почувствали, видели или чули, и си представете как бихте се почувствали, ако не сте имали предшествуващото разбиране. Вие може би си мислите, че полудявате. Може да откажете да го признаете дори на себе си. Със сигурност няма да говорите за това. Много ще реагират по несполучлив начин. Но много повече, бъдейки наясно с вашите мисли за такива неща, ще дойдат при вас в момент на спокойствие и ще задават въпроси, опитвайки се да започнат разговор какъвто те не знаят как да осъществят.

Сега ще бъде времето за вас да използвате дълбокото разбиране и любовта, които се научихте да задържате.

Можем също така да ви кажем, че светлината и енергията която е довела всичко това на преден план, въпреки че е била огромна по обем и сила, само ще продължи да нараства. Ние отново изваждаме метафорите, които сме използвали като водопади, наводнения, приливи и лавини. Този процес е започнал сега задълбочено и вашия свят ЩЕ се промени заради него.

Сега, възможно е много да кажат, " Ние направихме тези неща. " И ние ще кажем, обратно, "ДА! " Това е което ние се стараем да ви кажем от толкова дълго време. Не е така като че ли някой на земята го е направил в противоположност на някой в ​​издигане го прави както и да е. Това разделение не съществува. Това е концепция, въпреки че е непълна. Почти бихме казали погрешна. Ние действаме с вас тук, ако тук е мястото, и действайте за нас там. Това е начинът за това. И сега можете да направите повече тук и ние можем да направим повече там чрез вас. И това ще бъде начин за това.

Надяваме се, че тези мисли ви карат да сте весели и оптимистични. Това със сигурност е време, за което сме работили и чакали.

Смисълът на всичко това е, че ние искаме да започнете да осъзнавате дълбокият ефект на вашите комбинирани мисли, мечти, и действия са имали, и имат. Искаме да чувствате вашата стойност за цялото. Искаме да започнете да мислите за себе си КАТО за цялото.

Сега това е нещо, което ще отнеме много векове за да завърши, но вие правите старт.

С любов ние казваме, " До следващия път. "

Copyright © Ronald Head. All Rights Reserved. You may copy and redistribute this material so long as you do not alter it in any way, the content remains complete, and you include this copyright notice link:http://oraclesandhealers.wordpress.com/

УРОЦИ НА ТВОРЕНИЕТО. Беседи с Твореца. Урок 14. Сътворяване на реалността

СЕлена, 19 януари 2014
Превод от руски
Четейки ченълинга, помнете – никаква външна информация няма стопроцентова достоверност. Слушайте преди всичко себе си. Цялата информация е във всеки от нас.
Аз се опитвам да разбера процеса на творението. Когато сътворявам видимия от мен свят зад прозореца с моите мисъл-форми, аз се ориентирам по това, което знам за това, и добавям мои краски. Но как се сътворява видимият образ на това, което никога не съм виждала? И в какъв вид то съществува тогава, когато не го виждам?
Всичко е Божествена светлина и всичко съществува в качествата на Божествената светлина. Ти имаш много канали за възприятие. Помниш ли? Точно възприятието е сътворяване. Ти не само виждаш, но и чуваш. Ти можеш да не виждаш някой обект, но го чуваш. И в твоята глава има един вид база данни на възприятието. Когато чуваш определен звук, в твоя мозъчен компютър започва търсене на варианти на дадения звук и се намира този, който съвпада по вибрации.
Ти чуваш шум зад прозореца и в теб възниква разбирането, че това е звук от влак. Но звуковата информация в твоя мозък е свързана и с определена картинка. Картинката се идентифицира със звук, и дори ако сега не гледаш този влак, той все едно се проявява в твоята реалност в съответствие с твоите очаквания. Около влака има и множество хора, в главата на които се извършва същата работа, и влакът получава някакъв визуален образ, достатъчно приличащ за всички, които го възприемат.
А ако аз вървя по улицата и срещу мен вървят минувачи? Това, че те трябва да са хора, е ясно. Но как аз визуализирам външните данни на всеки от тях? Защо едни са блондини, а други брюнети, едни са високи, а други – не, и така нататък?
Хайде да се върнем към аналогията с филма. Когато вашите режисьори снимат филми, да речем за сражения или други масови сцени, те канят за ролите в масовките множество актьори или други хора. Тяхната роля е просто участие за масовост. Ако на мястото на всеки от тях е някой друг, никой няма да забележи и това никак няма да повлияе на сюжета на филма и на неговото качество.
Ако ти анализираш количеството хора, с които разговаряш в твоя живот, те не са чак толкова много. Сред тези, с които си разговаряла, има мнозина, с които си разговаряла един път в живота си. Но много повече са тези, които само си виждала. Ако проследиш пропорциите, то не повече от 25% от хората в твоето обкръжение непосредствено взаимодействат с тебе. Всички останали са така наречени дубльори или проекции.
Чии проекции?
Проекции на твоето възприятие.
Искаш да кажеш, че те са нереални?
Твоята реалност е това, в което вярваш. Те са реални в твоето пространство толкова, колкото реалност им придаваш.
Това са биороботи ?
Това са отражения на другите върху твоето възприятие. Да си спомним вълните. Всяка част на Бога има вълнови свойства. Спомни си кръговете по водата. Когато камъкът пада във водата, се образуват кръгове. Камъкът е въздействал на водата в една точка, но кръговете се разпространяват нашироко и достигат, да речем, до растящо във водата растение. Това растение не е взаимодействало с камъка, то взаимодейства с водата. И от водната вълна то приема информация за взаимодействието на водата с камъка, и тази информация попада в неговия опит от възприемането на камъка, даже ако то няма непосредствено съприкосновение с камъка. По този начин във възприятието на растението се появява опит от взаимодействие с камъка чрез водата. Разбираш ли?
Т.е., тази част от Бога, която е растението, е отразила блик от част от Бога, която е вода, при нейното взаимодействие с тази част от Бога, която е камък.
Това го разбрах. Но как се разбира това в случая с минувачите?
Това е много частен пример. Но камъни, вълни и растения има много повече. Има и много хора. Всеки със своето възприятие отразява получената светлина и разпространява бликове от своето възприятие извън себе си във вид на информационно-светлинни вълни. Тези вълни от всеки достигат до останалите и се отразяват от техните възприятия, и също така на вълни се разпространяват по-нататък, и така до безкрайност.
Т.е. конфигурацията на възприятието на пространството около тебе зависи от това, колко и какви вълнови източници се намират в зоната на досегаемост на твоето възприятие. Как ти ще приемеш тези вълни и какво пречупване те ще намерят в твоя възприемащ апарат, зависи само от тебе. Не от твоята свобода на избор, но основно от качеството на твоята призма на възприятието. Например, ако човек е глух, то и сумарното отражение на всички вълнови бликове на страничното възприятие ще е малко по-различен. Но ти също така можеш да усъвършенстваш твоята призма на възприятието.
За какво?
За да подобриш и разнообразиш твоя опит на възприятие и по този начин да разнообразиш опита на възприятие на Бог чрез тебе.
Аз вървя по улицата...
Ти вървиш по улицата и пред тебе върви друг човек. Ти го виждаш и чуваш, и съответно интерпретираш неговия образ и го визуализираш. Срещу вас върви още един човек. Ти още не го виждаш. Но него започва да го визуализира вървящият пред тебе човек. Вълните на неговото възприемане на човека, който върви срещу него, достигат до тебе и ти, възприемайки тази информация, също визуализираш този вървящ срещу вас човек. Ако в този момент ви попитат – тебе и минувача пред теб – как изглежда човекът, който върви срещу вас, вашите описания могат да се окажат съвършено различни – и по отношение на цвета на косите, и за всичко останало.
Такъв механизъм на вълново взаимодействие се извършва и тогава, когато ти вървиш в някаква тълпа. Защо понякога не можеш да си спомниш как някой е бил облечен или как той подробно изглежда? Вие отнасяте това към невниманието. В действителност твоето възприятие просто не е детайлизирало в своя апарат възприятието за неговия образ. И се получава човек със среден ръст и незабележителна външност.
Същото става и с множество предмети и образи. Които виждате и възприемате наоколо като видима и възприемана от вас реалност.
Но кой пръв дава стартов образ във веригата?
Никой и всеки, всеки влага своята част от пъзела в общия фон на картината.
А ако човек е съвсем сам?
Човек никога не е съвсем сам. Вълните проникват през вашите стени. А ако този човек е в пустинята или на необитаем остров, то естествено около него досегаемите за него вълнови отражения са много по-малко и съответно и количеството образи също. Но това зависи и от това, че даденият човек знае за пустинята или за необитаемия остров.
Т.е. минувачът, идващ насреща, не е човек, а е просто сякаш отражение в огледалото?
Правилно, макар че е малко по-сложно. Ти разбираш, че не можеш да въздействаш върху отражението в огледалото на пейзажа и на хората зад гърба ти. Те се появяват там, образувайки по този начин картината на твоето възприятие. Затова не може да се каже, че те са ходещи биороботи, създаващи масовка в твоя персонален кинофилм. Това са проекции, отражения на възприятието на други, които се наслагват върху твоето копие на реалността. Помниш ли как по-рано се рисуваха мултипликационните филми? Рисуваха секундното изменение на всяко движение, а околният фон просто се копираше.
Т.е. искаш да кажеш, че болшинството от хората около мен не са живи реални хора, а просто отражения в огледалата на възприятието?
Вашите думи не предават точния смисъл, макар че се опитвам да ти обясня. Няма нищо неживо. Животът е движение и развитие на Божествената светлина, на Божествената енергия. И понеже всичко наоколо е Божествена енергия в една или друга форма, и на един или друг етап от нейното развитие и отражение, то няма нищо неживо. Има части, където потенциалът на развитието е разгърнат, и части, където потенциалът на живота е свит или се развива бавно.
И няма нищо реално или нереално. Всичко е варианти на отражението на възприятието на другите или на Божествената светлина отвътре. Затова болшинството от хората около тебе са визуализируеми от тебе вълни на възприятието на обкръжаващите те части от Бога. Нали минувача, идващ насреща, възприема не само човекът, вървящ пред теб, но и растенията, растящи по пътя, и локвите под краката, и къщите.
Няма нищо невъзприемащо. Всичко е отразена светлина на Бога. Но има различни форми на осъзнаване на отражението. Картинката на възприятието се формира от отражението на множество бликове на отразени вълни. Когато насочваш лъч светлина към многостенен камък, множество бликове се разпръскват от него. И тук е същото. Само че тези много бликове се срещат в някои точки на своето пресичане и на пресичането с тебе като призма на възприятие, и се събират в образ на възприятие. Това се отнася не само за зрителните възприятия, но и за всички останали.
А какво е хипнозата? Когато на човек внушават това, което вижда, и той възприема това като реалност?
Хипнотизаторът е много специфична форма на фокусирано възприятие. Има разни форми на хипноза. Например, хипнотизаторът говори на човека, седящ в залата: “Вие се намирате в прекрасна градина.” Човекът възприема тази информация и неговият мозък започва да подбира картинки на прекрасна градина. И да ги визуализира. Хипнотизаторът въвежда хората в състояние на транс, т.е. в състояне на включване на подсъзнанието. И започват да работят програми на творението, заложени в подсъзнанието.
Спомни си. Точно възприятието е сътворяване. Всяка фантазия е сътворена реалност. И човекът започва да твори в пространството около себе си прекрасна градина и да взаимодейства с нея. Но в някакъв момент хипнотизаторът казва: “Сега като преброя до три, вие ще се събудите.” И човекът превключва своето осъзнаване на предишната реалност, в която трябва да се събуди. Хипнотизаторът е човек, умеещ да включва програми на подсъзнанието на човека.
Как го прави?
Ако го попиташ, той няма да може да ти обясни. В него са заложени програми за включване на програми. ТОЙ е избрал да се роди в тази роля.
Но тогава всички фантазии трябва да съществуват. Какво става с това, което измислят писателите?
Те наистина съществуват. Има светове на Хари Потър. Има и ад и рай на Данте. И колкото повече хора четат тези или други произведения, с толкова повече подробности той се изпълва, толкова по-устойчиво той съществува. И това се отнася не само до писателите. Има светове на музиката и на звуците. Има реалности на мисъл-формите на политиците, на актьорите.
Тогава, как мога, например, да попадна в света на Хари Потър?
Ако ти през цялото време мислено се връщаш към този сюжет и фантазираш, т.е. сътворяваш подробности на твоето пребиваване в този свят, то ти ще се приближиш към него, т.е. той ще стане близка до тебе сътворена от тебе вариация на реалността по мотиви на тази книга. Ако ти успееш да впишеш в тази картина физически характеристики на възприятието, то твоето тяло ще успее да се премести в този сътворен от тебе свят.
Но моите мисли и фантазии са многочислени, а виждам реално от тях понякога една десета част. Къде е всичко останало?
При теб е една десета, а има хора, при които техните фантазии съставляват една стотна част. Реалността, която възприемаш, е съвместно творение. В болшинството си всичко е съвместно творение като отражение на бликовете един на друг. Но за да можеш да попаднеш в тази реалност, която е създала твоята фантазия, във физическо тяло, в тази реалност трябва да има физически характеристики.
Спомни си как фантазираш? Ти си представяш този образ мислено. В болшинството си ти не си представяш този образ тактилно, или неговите аромати, или други подробности на физическото възприятие, например температурни характеристики. Ако ти би могла да детайлизираш всички характеристики на твоето възприятие на фантазирания образ, то ти би се пренесла в света, създаден от теб, защото този свят би могъл да приеме в себе си и твоя физически апарат на възприятие. Вие бихте съвпаднали.
Обърни внимание, че в някои свои сънища ти не можеш, например, да разговаряш. Или да правиш нещо друго. Т.е. всички параметри на твоето физическо съществуване трябва да присъствт в този създаден от твоето въображение свят, иначе ти сякаш няма да можеш да се вместиш в тези параметри. По този начин ти в действителност в някакъв вариантен вид присъстваш в много сътворени от теб и от вас съвместно реалности в различни видове и конфигурации. Същото става и с вашите страхове. Защото страхът също е ваша фантазия.
Но на мен ми казваха, че след смъртта този, който се страхува да попадне в ада, попада точно там.
Той попада в най-близката подходяща за него по параметри, т.е. най-подробно сътворената реалност. Когато по вашите мерки настъпва времето от живота, когато болшинството от вас умира, всеки от вас размишлява за това, как ще стане това и какво го чака след смъртта. Размишлявайки, той конкретизира образа на тази реалност, и по този начин я създава. И колкото повече размишлява на тази тема, толкова повече я конкретизира и я приспособява за своя преход. И настъпва време, когато тази реалност е готова да го приеме по своите характеристики. И тогава той умира. И последната му мисъл-форма в това въплъщение става първа в следващото.
Искаш да кажеш, че човек умира тогава, кога се е сформирала реалността, готова да го приеме, и тази реалност той формира сам? Но как е при тези, които умират по-рано от положения срок?
Положен от кого?
Отгоре, с избрания сценарий. Излиза, че хората, попаднали в катастрофи, всички са мислели за смъртта и са формирали своята реалност, където ще попаднат след смъртта?
За съжаление, в земния живот за смъртта мислят почти всички. Когато душата преди раждането си избира сценарий да завърши физическото си съществуване в 3-мерния свят в резултат от катастрофа, то тя сякаш предварително избира и бъдещата реалност на въплъщението. Но в процеса на живота си всеки човек се замисля за смъртта и коригира тази реалност.
А как е при децата, които умират в ранна възраст? Дори като бебета? Те просто не могат да мислят за смъртта.
О, децата са най-прекрасните творци. Нали те не творят реалност за след смъртта. Те просто творят множество реалности и една от тях е най-подходяща за следващото въплъщение. Най-често след смъртта децата се връщат в предишната реалност, в тази, откъдето са дошли.
Значи излиза, че в най-пълен вид аз съществувам в една реалност, която в дадения момент най-много съответства на нивото на моето развитие по всичките характеристики, които са ми достъпни. А в други реалности аз присъствам само частично?
Да. И такива реалности има много, толкова, колкото си сътворила през цялата история на твоето съществуване като частица на Бога. Но ти съществуваш и като отражение в реалностите на други.
За масовите сцени разбрах. Моето отражение също за някого е минувач в неговата реалност. А какво може да се каже за тези хора, с които общувам? Ние съществуваме ли в една реалност или не?
И да, и не. Ако съвместим няколко сфери, те ще имат пространство на пресичане за всички сфери, а ще има и пространства на пресичане на две, или на пет, или на сто сфери. Разбираш ли? Това пресичане е съвместно сътворената реалност. Има съвместно сътворена реалност – твоя и на твоята дъщеря. Но вие двете имате част от реалността, която се пресича с вашите общи познати. И това, което ти й разказваш за твоята реалност, и това, която тя ти разказва, също има отражение в твоята реалност.
Тогава какво е растеж на осъзнаването?
Разширяване на възможностите за сътворяване на своя реалност.
Но има същности, които сътворяват планети и вселени, и същност, която е сътворила вселената, в която живея.
Да. Но ти не живееш в сътворена от някого реалност. Ти отразяваш картинката на неговата реалност в твоя конфигурация. Какво знаеш за вселената, която е създадена? Главно това, което са ти разказали. В този смисъл ти пречупваш тази информация в твоето виждане, и твоята вселена, в която живееш, разбира се, се отличава от тази, която са създали други творци. В тази твоя вселена засега липсват много неща. Които засега не възприемаш, т.е. не си сътворила. Да речем, че в твоята вселена все още има много бели петна, защото ти даже не си чувала и не знаеш, още колко удивителни неща има в тази създадена вселена, за която говориш.
Т.е. Санат Кумара, Христос и така нататък и аз живеем в разни вселени?
В различаващи се вселени. Вашите вселени също като пресичащите се сфери имат своите общи пространства на възприятие.
Но нали цялата информация за устройството на вселените е записана в информационното поле на мирозданието и можем просто да я вземем оттам, ако умеем.
Информацията за вселените и за мирозданието се изменя постоянно, защото ежесекундно се извършват все нови и нови творения на мирозданието, и всяко творение е част от мирозданието. Затова не може да има застинало знание за вселените. Базата данни на вселената е устроена на принципа на вашия интернет. Или, по-точно, вашият интернет е устроен на принципа на базата данни на мирозданието. Всеки внася в него информация. И за да се намери, трябва да знаеш, как да формулираш запитването. Но още на следващия ден търсенето ще ти даде нови резултати.
Кажи тогава, какво са сънищата? Каква е реалността там?
Сънищата са сътворени от теб реалности, които са най-близки по възприятие до теб. Най-близки в смисъл на настройка на твоето възприятие.
Но аз понякога запомням съня, а понякога не. Казват ни, че просто не ни стига енергия да си го спомним.
Споменът е задържане на реалността. Когато си спомняш, ти задържаш детайли на реалността в твоя мозък. Т.е. ти продължаваш сътворяването с твои мисъл-форми. Ти не помниш сънищата си, защото сътворената от теб реалност, в която присъстваш в сънищата, има нестабилен характер.
Ти можеш да я задържиш в повече или по-малко стабилно състояние в състояние на сън, т.е. в по-фино състояние, но не можеш да я задържиш като спомен, когато се събудиш, т.е. в по-плътно състояние. Всъщност, целият ви процес на сънуване е постепенно пренасяне на реалността от съня в реалността на вашето съществуване в този свят.
Разкажи още за сънуването. Има много разкази и книги, които разказват за възможности за пътешествие по време на сън в други реалности, ако човек с дълги практики се усъвършенства и повишава нивото на осъзнаването си. Как тогава се сътворява реалността?
Всичко е подобно. Да се усъвършенстваш е начин за преобразуване на енергия, постъпваща към тебе или натрупвана в тебе. Колкото повече енергия имаш в себе си, толкова повече можеш да твориш. Ако си силно изморена, не ти е до фантазии. Затова хората на физическия труд имат по-малка фантазия от тези, на които им остава енергия за по-разширено творене. Съответно, ако с различни практики човек се научи да натрупва достатъчно количество енергия, той може да я изразходва за сътворяване на други светове на своите реалности и фантазии.
Но опитите с енергията са много сложно нещо. Всеки от вас има граници, т.е. някаква форма, в която се съдържа дадената ви Божествена енергия, в качеството на която вие се усещате. За да може тази форма да съдържа повече енергия, тя трябва да се трансформира и разширява. Има различни начини за натрупване и преобразуване на енергията на Божествената светлина и различни практики.
Има начини, които дават възможност да се разшири обемът на възприемането на Божествената енергия и по този начин да се получи допълнителна енергия за сътворяване на свои реалности и за пътешествия в тях. Това са повечето йогийски практики. Но това е сложен път, защото в повечето случаи е много трудно да се запази баланс между обема на формите и вашето желание да възприемате все повече Божествена енергия и да я пречупвате. В рамките на един живот това често прелива в различни проблеми, такива като рак, полудяване. Има практики, които предизвикват един вид взрив, когато даже физическото тяло се разпада или изгаря от претоварване.
Когато вие се усъвършенствате от едно въплъщение към друго, процесът върви по-естествено. Във всеки свой живот вие разширявате границите на своето възприятие в буквалния смисъл. Т.е. вие увеличавате обема на Божествената светлина, която можете да задържате и трансформирате в себе си като в част от Бога. Разширявайки се така до безкрайност, вие ставате бог за своите създадени вселени, за своите реалности. И вашата светлина, въпреки че е пречупена светлина на Бога, става изначална светлина за вашите творения.
Ако ние се разширяваме до безкрайност, то рано или късно ние ще достигнем размерите на изначалния Бог?
Не, това е линейно възприятие. Бог също се разширява заедно с вас, защото вие сте негови части, и той е безкраен.
Превод: Лусесита

Източник:

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/14-11