Понякога
ние силно искаме нещо да се случи. В продължение на седмици се
концентрираме върху това нещо и се опитваме да го проявим. Един ден ние
се чувстваме толкова разочаровани, че това не се случва, че се
отказваме. Веднага след като се откажем, това, което ние търсим се
случва. Невероятно! Забелязал съм това много пъти в живота ми! Веднага
след като се откажа (освободя от идеята за него), то най-накрая се
случва! Защо е така?
Истинският
проблем започва с прекаленото фокусиране! Фокусирайки се твърде много,
ние създаваме блокажи. Толкова се разочароваме, че връзваме себе си на
възел. Чувстваме се пристегнати и се стресираме. Нищо не може да се
случи, ако сме стресирани. Стресът, който чувстваме се материализира и
ние се ядосваме още повече, че Вселената не работи! Нашето его иска нещо
толкова силно, че се стресираме и това кара Вселената да се стресира!
Нашият собствен стрес, връзва вселената на възел! Само, когато можем да
се освободим и да позволим това да се случи, тогава Вселената е в ход и
ни го донася.
Любовта е ключът. Ако дадем любов на
Вселената, а не я принуждаваме да го направи, тогава Вселената може да
ни го достави. Любовта е покана. Фокуса е взискателство. Никой не обича
да бъде принуден да направи нещо. Вселената е точно като нас. Тя не
обича да бъде принуждавана да направи нещо.
Лао Дзъ веднъж зададе въпроса: "Имате ли търпение да изчакате, докато калта се отмие и водата стане чиста?"
Търпението е ключът. Доверете се на Вселената достатъчно, за да може на
време да материализира това, което искате. Вселената винаги работи, но
когато я притискаме твърде много, тя се стресира и не може да работи.
Когато имате желание, отпуснете се и се доверете, че това ще се случи.
Дайте време на вселената да се реорганизира. Бъдете търпеливи. Вселената
ще се движи по-бързо, без вашата намесата!
Източник
Превод: Димитър Кирилов | Самосъзнание.com
http://www.xn--
No comments:
Post a Comment