Превод от руски език
Хайде да поговорим за илюзиите. Аз
разбрах, че това как виждаме нашия свят, е отражение на външната среда в
качеството на сигналите на моя мозък, т.е. това, което виждам, аз сякаш рисувам
сама за себе си мислено?Да, мисълта е удивителен инструмент на съзнанието.
Но има и друга гледна точка. Че има някакви същности в мирозданието, които моделират за нас по наш избор тези картинки на реалността и все едно подават изображението в нашия мозък. Като кинофилм, само че сигналът отива не на екрана, а направо в мозъка. Коя версия е правилна?
И едната, и другата. Как е устроено твоето възприятие? То е много пластично. Ти възприемаш всички сигнали, които постъпват към теб. И пластичността на възприятието се увеличава с повишаване на измерението или с повишаване на твоите вибрации. Представи си, че някаква същност вече вижда света по своему. Тя го е нарисувала в своето възприемащо съзнание. Тя вижда дърветата зелени, морето и небето сини и т.н.
Това свое възприятие тя насочва във вид на отражение на Божествената Светлина в пространството. И твоето възприятие сякаш приема този сигнал. Все едно, че ти си телевизионен или радиоприемник. Ти си универсален приемник на сигнали от различно ниво. Всичко зависи само от твоята чувствителност, т.е. от диапазона на възприятието. Тебе те вълнува въпросът: как картинката на света може да бъде такава устойчива? Защото това е отражение на матричното възприятие. Още от детството децата ги учат, че дървото е зелено, а небето е синьо. Има ли поне един човек на планетата, който мисли обратното? И всеки от вас, всяка секунда насочва своята мисъл-форма за зеленото дърво и синьото небе в пространството на възприятието, и всеки от вас възприема отново тази илюзия.
Затова картинката е толкова устойчива. И затова е толкова трудно да се откъснеш от матричната илюзия. И затова за да се откъснете от матричната илюзия ви се препоръчва съзерцание, състояние на съзнанието, когато се изключва умът, който основно е настроен за матричното възприятие. Затова ви се препоръчва да гледате единен масив, без детайлизация, например вода. Или да се откъснете от масивното струпване на хора. Ако ти отидеш в пустинята или в тайгата, където количеството на сигналите, постъпващи отвън, е значително по-малко (става въпрос за сигналите от 3-то измерение, които ти можеш да възприемеш), там имаш възможност да разтвориш тази матрична илюзия и да създадеш своя. В това е смисълът на отшелничеството и уединението. Но да се прави уединение просто в затворена стая няма смисъл.
Значи всичко, което възприемам, са един вид наложени матрични халюцинации?
Може и така да се каже. Първоначално, когато вие се раждате на света, вие неизбежно се адаптирате към масовото съзнание. Разбира се, ако не изберете да се родите в самота. Ето хубав пример: Маугли. Детето, родено в средата на вълци, като обучение възприема техните сигнали на възприятие. И вижда света съвършено друг, не такъв като хората. Макар че неговият строеж му позволява да трепти в съответствие с трептенето на съзнанието на хората. Но той отразява само това, което е около него, тези сигнали, които постъпват към него.
Това го разбрах. Но има и друга версия - че има някакви структури в мирозданието, които сякаш създават картинки на илюзия и подават това направо в матричното съзнание. Така ли е?
Да. Така е.
Защо правят това? Защо на мен и на другите хора ни натрапват някакви картинки на реалност, когато аз имам право да създам свои? Какво става със свободата на избора?
Това не е съвсем създаване от нулата, както ти предполагаш. Това е един вид усилване. Вие сте творци на своите илюзии. В мирозданието просто са създадени структури, можем да ги наречем програми или прибори, които могат да усилват този сигнал. Това е като помощ за вас - начинаещите художници на света. Ако ги нямаше, твоите картинки бихе се разпадали всеки път и трудно биха се сглобявали отново. Можеш да наречеш това тренажор за отработване на навици за творене. Но вие така се увличате от тези тренажори, че започвате да вярвате в непоклатимостта на това, което виждате.
За начало трябва да разберете и да повярвате, че това, в какъв вид възприемате света около вас, е отражение на вашето съзнание, то е работа на вашето въображение, то е ваше творение.
А защо и от кого са създадени тези структури, които създават такива тренажори и усилватели на нашето творене?
Всеки в мирозданието избира тази роля, която му е интересна. Има учителска система, която е избрала за цел на своето развитие да обучава тези, които са по-надолу на стълбата на мирозданието. Има същности, на които им е интересно да конструират и да създават тези усилватели и тренажори, това е техният начин за творене. Вселената е многообразна.
Добре. А лудите? Защо те виждат картината на света другояче?
По различни причини. Те са включили свои механизми за творене, успели са да се откъснат от матричното възприятие, макар и частично. В този смисъл те са по-напреднали от вас. Просто за вас те са хора, които виждат и възприемат не така, както всички. Друг е въпросът, КАКВО именно възприемат те. За съжаление, те основно остават на същото трето ниво на възприятието, двоичното трептене, само че картинките на света при тях са други. Но това вече е частично откъсване от матричното възприятие.
Доколкото разбирам, матрично съзнание има на всяко ниво. Ако има клъстери, обединения на душите за усилване на своята мощност, то има и матрично възприятие?
Да. Но въпросът е в това в каква степен да се присъединиш към това матрично възприятие и да правиш това осъзнато. Ти във всички случаи си отразяващ обект, отразяваща форма. И твоето отражение безусловно зависи от това какъв сигнал постъпва към теб. Но ти можеш да измениш този сигнал, точно в това се състои задачата и възможността за творене.
Т.е. Бог е заинтересован картинките на възприятието да са колкото може по-разнообразни?
Бог – това си ти. От каквото си заинтересувана ти в дадения момент, от това и той. В дадения момент Бог се опитва да опознае мирозданието отново и в това е прелестта. В тебе понякога възниква въпросът: а защо ти разказвам всичко това. Представи си, че ти имаш дете, за което знаеш, че това е бъдещ Бог, и ти ще ме разбереш. Аз се радвам да върна на Създателя макар и малка частица от това, което той ми е дал, да върна с любов и благодарност за тези възможности, които той ми е подарил. Аз с радост споделям и му отдавам моето възприятие, старая се да съм добър продължител, разнообразен творец. И с радост го обучавам на това, което знам. Аз знам това благодарение на него, защото благодарение на него аз успях да постигна всичко това и пред мен са неограничени от нищо познания и творения. Затова аз го обучавам в твое лице. И всеки път се радвам на новата среща с него във вид на разнообразни форми. Почувствай това.
Ние през цялото време говорим за виждането. Но нали има и други системи за възприятие: слух, мирис, осезание. Какво можеш за кажеш за тях? Как мога да разбера какво значи горчиво, нима мога да обясня това на малко дете?
А как можеш да разбереш какво е червено? Нима това може да се обясни? Ти приемаш сигналите на другите, които възприемат нещо като червено или горчиво, и ги отразяваш със своя апарат за възприятие, по-точно ги пропускаш през апарата на възприятието и отразяваш със сигнал в своя мозък.
Значи на всяко ниво има своите илюзии? А има ли нещо или някъде, където няма илюзии?
Илюзията е отразена Светлина на Бог, и в този смисъл няма място, където няма илюзии. Ти правилно си разбрала. Затова бъди готова за това, че занапред ще има още множество илюзии, една от друга по-прекрасни или по-ужасни. Това зависи от тебе. Всеки внася своята лепта, своя оттенък в цветовете на света. Ако може да се каже така, Бог всеки път се надява, че някой от вас ще създаде уникални илюзии, които още не са съществували.
И има ли такива същности?
Разбира се. Аз съм един от тях. Сред вас има уникални художници, но все пак те се основават на общото матрично възприятие. Тези, които творят нови светове, са един вид отличници на творението.
А какво ще кажеш за нашите фантазии? Например, има писатели-фантасти, които са измислили нови светове, които още не са виждали и не са възприемали. Техните илюзии съществуват ли?
Съществува всичко, което го има в мислите, в съзнанието. И не съществува едновременно. Съществува ли дърво в този вид, в който ти го виждаш? И да, и не. От една страна, дървото е просто енергиен обект. От друга – то придобива някакъв вид и мирис в матричното съзнание.
В действителност въпросът е в устойчивостта на картинките на възприятието и в отражението. Писателите-фантасти в действителност не само измислят светове от нулата, но и улавят някои сигнали от други светове, с които е пълно пространството. Те са тези, които могат частично да ги уловят. Но след това те отразяват тези сигнали по свой начин и фантазират нови светове, техния облик и закони. Но количеството на енергията, тяхната мощност не позволяват тази картинка да се направи устойчива.
Помниш ли, аз ти говорих за обединяването на мощността. Матричното съзнание е обединение на мощността на творението. И ако всеки от вас осъзнае това, вие бихте могли съвместно да творите потресаващи картинки на света. Но вие творите това, което виждате и възприемате сега. Няма да давам оценки на това. Това си е ваше право. Но вие правите това неосъзнато, като се адаптирате. А можете да се договорите и заедно да създадете други удивителни картини на света, други илюзии. Така се прави в клъстерната система на възприятието, която, както ти правилно разбра, също е матрична система на творене, но е по-организирана, по-съгласувана, по-осъзната.
Т.е. тези образи на светове, които са измислили фантастите, се разпадат и съществуват някъде на някое от нивата, където още не достига моето съзнание?
Става по различни начини. Това зависи от степента на отражение. Писателят-фантаст е измислил нов свят, който още никой не е видял. Колкото по-често четат неговата книга, толкова повече мислено се обръщат към измислените от него картинки на илюзии, толкова по-устойчиви стават тези илюзии. И мнозина от вас посещават тези илюзии в сънищата си.
Значи сънят също е илюзия, само че по-малко устойчива?
Да. Всичко е начин на отразяване на Божествената Светлина и в този смисъл всичко е илюзия.
Ако нямаше илюзии, как би изглеждало всичко?
Самата дума “изглеждало” вече подразбира начина на виждане, начина на отражение. Но аз те разбрах. Това би изглеждало като движеща се енергия, трептяща светлина.
Но ако нашето възприятие и отражение е илюзия, а всичко е подобно, и ние сме подобни на Бог, значи и тази трептяща енергия може да е илюзия? Илюзия на Бог.
На мен ми е интересно да те уча, защото разбирам, че чрез тебе говори Бог. Така както и чрез всеки от вас. Понякога ми се струва, че той просто играе игри с нас. Както ти играеш игри с малкото дете, преструвайки се, че вярваш в неговите илюзии. Бог е най-великолепната илюзия, защото е най-мощният начин за възприятие. Толкова е мощен, че даже неговото раздробяване на души не е унищожило възможността за творене.
Мнозина от хората имат опит с излизане от физическото тяло на своето съзнание и наблюдават в тези опити други светове, това също ли е илюзия? И самото излизане от тялото?
Разбира се. С изключение на тези, които наблюдават просто течението на енергията. Но, както изяснихме с теб, това също е просто илюзия на Бог. Мнозина от вас описват среща с починали, предсмъртни преживявания, пътешествия в други светове. Всичко това са илюзии на възприятието.
Ако някой при излизане от физическото тяло общува с починали или с други цивилизации, как става това? Как успява да направи това? Защо това изведнъж се случва?
Система на настройка на сигналите. По различни причини даден човек става възприемчив към тези сигнали, които не е възприемал в масовото съзнание. Например, по-рано той се е въплъщавал в тези цивилизации, в тези матрични илюзии. И проявявайки се, въплъщавайки се в тази, той си е оставил апарата за възприемане на онези илюзии, останали са спомени в неговата памет като същности, останали са настройки. Същото е и с починалите. Обикновено това са близки роднини от последните въплъщения, с които има силна енергийна връзка, настройка, която е била направена в период, когато са се намирали в обща матрица. Близките роднини са тези, чиито сигнали са по-близки в директния смисъл и към тях е най-добре настроен вашият апарат на възприятие. И затова паметта на възприятието остава и вие общувате с тях, т.е. като че ли можете да се настройвате, помните как да се настройвате към техните илюзии.
А това, че имам две ръце, два крака, кръвоносна система, бели дробове, сърце – това също ли е илюзия?
В този вид, в който се виждаш и можеш да се пипнеш – да. В действителност в тебе има възлови точки на движение и фиксация на енергията.
Ти говориш за чакрите?
Не само. Сърцето е една от най-важните точки. На нея съответства чакрово съединение на енергийни потоци. Но и всеки орган е концентрация на енергия в тебе, нейно сгъстяване по определени признаци и задачи. Всеки орган от твоето тяло е сгъстяване на твоята енергия в тебе с еднакви свойства и задачи за отражение, които съответстват по смисъл с функцията на твоите физически органи. Например белите дробове – постъпване на енергия отвън и нейната трансформация. Черен дроб – филтрация на енергия. Сърце – насочване на движението на енергията. Полови органи – преобразуване на енергията в това, което наричате кундалини. Макар че всеки орган е един вид отделна специализация в начина на отражение на енергията, постъпваща към тебе отвън.
На нас ни казват, че кундалини е творческа енергия и сексуална енергия. Но нима творенето става само с тази енергия?
Не само, но в дадения център тя е в концентриран, сякаш в изчистен за теб вид, като мощен акумулатор на тази енергия. Там тя се натрупва, постъпвайки преобразувана от другите органи. И ти я използваш за непосредствено творене, за възпроизводство на живота.
А защо възпроизводството на живота е толкова сложно? Ти казваше, че процесът на раждане на деца в действителност не е такъв, какъвто си го представяме?
Всичко е енергиен процес. Всичко останало е илюзия на възприятието на този процес. Процесът на раждане на деца е отделяне от твоята енергийна буба на друга буба, която е способна да вмести съзнание. Малкото дете, което расте в утробата на майката, е сгъстяване на енергия, отделяща се форма на майчината енергия, където след това се вселява ново съзнание. Затова е толкова силна връзката с майката. Вие сте част от нея в директния смисъл.
А бащата?
Той дава информационния компонент на тази енергия. Чрез своите сперматозоиди той внася в майчината клетка програми за развитие. Майчините клетки са точки на потенциал за раждане. Т.е. това са възлови точки от тялото на майката, които могат да увеличават своя обем и сгъстеност и да създават по този начин нова форма. Както в раковината прашинката се обвива със седеф, който изработва раковината, и се образува прекрасна перла във вид на нова форма вътре в раковината. Т.е. сигналът на бащата дава тласък за начало на формиране на тази “перла”.
Смисълът на целия процес е един: внедряване в майчината клетка на стартова команда от бащата и начало на формиране на нова форма, в която се вселява съзнание. А как изглежда това във вид на илюзия, в утробата на майката или в яйцето, това са формирани от вас възприятия. В действителност просто става отделяне на нова форма от нейната майка.
Помниш ли вашите легенди за това, че жената трябва да ражда в мъки, защото е извършила първороден грях. Всичко това са наложени илюзии и страхове. Тези жени, които не се страхуват да раждат, не знаят какво е това родилни мъки.
Е, добре. Ако органите на нашето тяло са специализация на течението на енергията, как се е формирало това? Например, че сърцето насочва енергията, а черният дроб я филтрира? Чия е тази илюзия?
Това по-скоро е резултат от еволюцията. Вашата система за отражение на сигналите на света, на Божествената светлина, е породила специализация на вашите органи. Освен това, има общи програми. Бебето расте в утробата на майката по зададена програма, която се внедрява в майчината клетка от бащата и затова има същия строеж, както всички хора. А в бащата тази програма е била внедрена от неговия баща при раждането му.
Кой създава тези програми?
Еволюцията. Няма конкретни структури, които създават това специално. Всичко това е резултат от развитието, от групировка на начините на отражение, от структуризация. Първите хора са изглеждали съвсем различно от вас, същите тези лемурийци, за които ви разказват. Макар че те не са били първите на вашата земя.
В някои учения за повишаване на осъзнаването се говори за точка на събиране. Виждащите магове виждат тази точка като светеща върху бубата, и в зависимост от нейното положение се променя възприятието на мага и на човека, т.е. тя се движи и с нейното движение се променя възприятието. Например по време на сън тя се придвижва. Какво е това?
Това е точка на фокус на внимание, на фокусиране и насочване на енергията. У повечето хора възприятието е неосъзнато и е настроено към матричното възприятие. Например сякаш ти седиш вътре в сфера, в която има много отвори, през които може да се наблюдават различни картини на света. Но ти си мислиш, че отворът е един, ти си се настроила към общото възприятие, към общия фокус на внимание и възприятие и наблюдаваш света в един ракурс. А в действителност можеш да фокусираш твоето възприятие по различен начин и да наблюдаваш света по различен начин. Както лъчът на фенерчето може да се свие, да се разшири и да се насочи в различни страни. Фокусирайки своята енергия, ти я насочваш към определени обекти, регулираш нейната мощност, и по този начин можеш да възприемаш по друг начин. Вашите магове са се научили да владеят това фокусиране и да сглобяват, както смятат те, други светове на възприятие. Но всичко това също е илюзия, нова илюзия. Ако си спомняш, те са отивали в създаден от тях съвместен свят.
Какво е станало с тях по-нататък?
Те пътешестват из своите илюзии. Важно е да се разбере това. Мнозина от вас се опитват да намерят изход от илюзията, като придават на тази дума и понятие негативен оттенък. Като някаква измама, отклоняване от реалността. Но всичко е отражение, и в този смисъл всичко е илюзия. Илюзията е сътворената от теб картина на възприятие на света. И ти имаш избор: да се присъединиш към колективната илюзия или да сътвориш своя.
Никой не ви мами, в смисъл да ви натрапват нещо несъществуващо. Вие сами избирате какво да възприемате и какво да творите. И вашето по-нататъшно развитие е развитие на вашите творящи възможности. Всичко, което можете да сътворите, ще бъде илюзии, само че ваши, измислени от вас и създадени във вашето възприятие. И това е начинът за опознаване на света, и това е начинът на живота, защото друг не е даден. Всички ние сме творящи форми, велики илюзионисти на мирозданието. Ние сме фокусници, измъкващи от шапката цели светове! И точно в това е смисълът на живота.
Превод от руски: Лусесита
Източник:
No comments:
Post a Comment