Истината за сегашния момент

8 октомври 2013, от Юлия и Александър

Всяка въплътена Душа във физическо тяло е уникална по своята природа. Всяка Душа има свой неповторим начин за самоизразяване и особени условия за еволюция. Единно условие за всички Души е изначалната ни божествена природа, заложена в структурите на ДНК във вид на уникална система за саморазвитие, т.е. способност за творене на материална реалност с мисъл, чувства и действия. Именно със способността да твори човекът е създаден по образ и подобие на Първотвореца. Човекът е единен по своята божествена природа и в същото време е неповторимо уникален на пътищата на еволюцията. Единното колективно съзнание на човека едновременно се състои от различни слоеве на плътност на осъзнаването. Няма лоши съзнания, както няма и добри, те всички са уместни на различните етапи на еволюцията. Задачата на еволюциониращото съзнание е да не се запъне в някой от клъстерите на осъзнатост, затова за нас е полезно да осъзнаваме проявленията на многомерната природа на съзнанието на човека. За да разберем устройството на вселената и мирозданието, не е задължително да се намираме в специални определени места на силата на планетата, достатъчно е да наблюдаваме себе си и своя живот, без да излизаме от къщи. Нашите плътности на съзнание могат да се сравнят с проявлението на периодите на израстване на децата. Отначало на детето не му е нужно нищо, освен гръдта на майката. То спи и яде, и по същество е чисто и празно. Когато укрепне, то започва да запълва пустотата, изисквайки внимание към себе си. Пустотата помага за бързо обогатяване. Малките деца поглъщат живота както гъбата поглъща водата и се развиват много бързо. Като получи първостепенни знания за себе си и навици за оцеляване, детето става много познавателно, то се интересува от всичко. То повърхностно се залавя за неизвестното, стреми се да подражава на другите, критикува, изисква, призовава, бори се за правата си. В края на краищата, детето става възрастен, опознава себе си. Възрастният човек вече не слуша особено какво говорят другите, той придобива лична мъдрост. С времето мъдростта на човека му позволява да разбере величието на живота и своето величие. н Точно така се развива съзнанието във всеки от нас. То се заражда като дете и започва своето развитие. Трябва да разбираме, че всички съществуващи слоеве на единното съзнание са присъщи на отделното същество, в различни пропорции и изразеност. Ние можем да наблюдаваме в себе си и около себе си всички качества и всички представители на многомерната плътност на единното съзнание. Какви основни проявени форми на съзнанието наблюдаваме в себе си и около себе си? Спящите съзнания са най-плътният слой. Той се проявява с пълно неприемане и отрицание на всичко случващо се в живота. Изразява се с животински стремеж да оцелееш по всякакъв начин. Той спи и яде, не се интересува от глобалните въпроси. На такова съзнание му е все едно за другите, той се интересува само от собственото си благополучие. Човекът от всичко чувства нужда и недоволство, всъщност той изисква, защото е Пуст. И в тази животинска пустота изначално са заложени колосални възможности за саморазвитие. Рано или късно животът ще го накара да се разтвори. Тогава пустотата моментално ще се запълни с постъпващите енергии и последният ще стане пръв, както в случая с Тома неверни. Пустите невярващи съзнания стоят най-близо до скока на осъзнаването. моментално ще се запълни с постъпващите енергии и последният ще стане пръв, както в случая с Тома неверни. Следващата група съзнания се състои от Пробуждащите се. Те се стремят да се докоснат до целия натрупан духовен опит на човечеството. Докосва се тук леко, там малко, повърхностно, мимолетно. Такъв тип постоянно умничи и поучава, води борба и призовава, постоянно използва изказвания на авторитети. Те се мятат на разни страни в съществуващите практики и затова са маниакално изразени, препълнени с мисли и емоции. Те са се запънали в съществуващи минали вярвания, избрани от тях, и яростно се борят с другомислещите. В дадената категория на съзнанието също има полза, защото става натрупване на знания и опит за утвърждаване и разрушаване. Истината е в това, че сложни знания човек може да натрупва с векове и все едно да си умре глупак. Ще чакаме съвършенство и ще трупаме просветление дотогава, докато осъзнаем най-простото. А Истината присъства в простотата на настоящия момент и съвършенството е в това, което е тук ите. и сега. С осъзнаването на простотата и съвършенството на живота в настоящия момент човек открива своя път и застава на него. Ще наречем този слой на съзнанието Вървящите. Достигналите такова ниво на съзнание разбират, че всичко се намира в себе си и е проявено сега. Те вървят по своя път и споделят своя натрупан опит с другите. Те не поучават, не призовават, те просто Са. Рано или късно дадената категория хора опознават себе си, своята божествена природа и божественото във всичко, в пълен обем. Такова ниво на осъзнатост вече е необратимо в своята еволюция и човек опознава истинската си същност. Такива хора винаги мъдро мълчат, с удоволствие слушат въпроси към себе си. Те не дават съвети, а задават насрещни въпроси на въпроса, като помагат на другия да мисли и създават условия за саморазвитие на хората, които се намират на пътя към себе си. Те непременно ще насочват човека навътре и ще го учат да поема отговорност за себе си и за своя живот, за да разбере своето божествено предназначение. Защото те са разбрали – опознаването на себе си води към опознаване на всичко. Като разбереш всичко външно вътре в себе си, ще постигнеш величие. Постигналите съзнание са осъзнали съвършенството и любовта на живота, неговата мъдрост и вечност. Те радостно се смеят над случващото се наоколо, защото са разбрали същността на съвършенството на вечния живот, истините в себе си, и творят, играейки. Те са разбрали същността на величието на единството на вечния поток на живота. Ние делим единното на части, защото така сме свикнали да възприемаме живота. Сега ние преднамерено разделихме единното съзнание, за да осъзнаем кои сме по отношение на проявените видове съзнание. И така, кои сме сега и като какви се осъзнаваме в сегашния момент? Защо съществува разделение на съзнанието, в какво се състои съвършенството и благото на дуалното разделение? Сега вече не е тайна, най-ефективният и успешен начин за реализация на душите в мирозданието е методът на дуалното разделение, т.е. Индивидуализираното отделяне на енергиите от Бащата-Майка Творец. И в това е заложена дълбока справедливост, защото израстналото дете няма да може да стане баща или майка, докато не се отдели от своите родители и не създаде свое семейство. Човек е роден Бог, но все още му предстои да стане такъв. По тази причина Адам и Ева са напуснали рая, а падналият ангел се е спуснал на земята. В нашия свят на Земята осъзнато са създадени условия за дуално разделение на енергиите, което дава възможност на душите интензивно да разработват заложените по рождение божествени качества на душата. а осъзнато са създадени условия за дуално разделение на анато не се отдели от своите праро вечния живот, ино сега. ва на него. Ние се раждаме и умираме и отново се въплъщаваме, и колкото по-бърз е цикълът на прераждането, толкова по-бързо се натрупва опит. Колкото са по-трагични събитията, толкова по-качествен е получаваният опит. Защото душата може да развие божествени качества и да получи божествена сила само в условията на опознаване на отделянето от източника, един на един с живота. Т.е. бог може да стане само този, който разбере единството, бидейки отделен. Именно тези качества даваше в излишък животът в света на дуалността. Гений на изграждането на дуалния свят стана Архангел Луцифер и той с любов изпълни този уникален проект, за еволюцията на единния организъм. Главната му идея беше въздействието върху полетата на въплътените. Беше създадена завеса от енергии на забравата, пораждаща чувство на отделяне, разделение и невъзможност за възсъединяване в единство. Мисията на Луцифер е изпълнена безупречно точно и ефективно. Създадената с тази цел матрица 3Д мощно и стабилно се обслужваше и работеше векове наред без прекъсване. За целта в нея специално единният божествен енергиен поток на Бащата-Майка беше разделен във въплъщаващите се тела по мъжки и женски тип, в пропорция плюс минус 53 на 46 процента, в зависимост от изразената полова принадлежност при раждането. Т.е., ако е мъж – 53% мъжка енергия и 46% женска, и обратното за жените. Чистото нулирано празно съзнание на човека Син Дъщеря на Бог се зомбираше при раждането, и така се създаваха условия за невежество и разделение. Нещо повече, във всяко от въплътените тела вътре също присъстваше разделение на мъжко и женско начало, на тъмен и светъл полюс, на вътрешно и външно. Едновременното присъствие в човека на сили на полюса на тъмнината и на полюса на светлината създаваше борба между тях и равновесие. Доброто и злото сами по себе си не са добро или лошо състояние, те просто съществуват във всеки, и благодарение на това всеки има възможност да приема решения - кой е той по отношение на тези полюси. За целта на въплътения човек е дадено право на свободен избор, което винаги създават и предлагат за разглеждане противоположните полюси на единната енергия. Тъмните сили поддържаха своето, светлите своето, и всичко това с цел ние всички заедно да дойдем до момента тук и сега и всеки със своя заслужен и изработен опит и резултат.ление на мъжко и женско начало Сега мирозданието се намира в точката на свиване на дуалния опит, защото това е изпълнено. В цялата вселена се извършва завършване на цикъла на дуалността и започва влизане в цикъла на христовото съзнание. Както горе, така и долу. Както вътре, така и навън. Женското и Мъжкото Едно начало на началата. Малкото е подобно на голямото, човекът е малка частичка на големия единен организъм. Ние сме активни участници на процесите, протичащи във вселената. И трябва да се отбележи, че завършващият опит на дуалността, който преживяваме сега, е неоправдано тежък за нас. През декември 2012 г. ние успешно достигнахме входа в новия цикъл и се спряхме. Задържането е свързано с избора и с това, кой накъде върви. Ние се докоснахме до новите знания, възприятия, и се оказа, че не сме готови осъзнато, доброволно да се освободим от старите състояния. Ние не можахме да се доверим на процеса на преход в новата матрица на съзнание. Нашето колективно съзнание се запъна в състоянието на е се запъна в процепъна в процеия, и се оказахме неподготвениа дуалността, който преживяваме сега, е неоправдано теПробуждащо се съзнание. Ние нямаме достатъчно любов и затова се страхуваме. Нямаме усещането за единство и затова нямаме стремежа да живеем за благото на единния организъм. Обичайното се измъква изпод краката ни и ние се хващаме за съществуващото от векове, напрегнато контролираме и управляваме. Ние сме толкова напрегнати, че няма никаква възможност за комфортна трансформация. Ние се запънахме в клъстера на пробуждащото се съзнание, където се докосваме повърхностно до постъпващите нови знания и се страхуваме да се потопим в дълбочината на разгръщащото се съзнание. Ние се правим на умни един пред друг с изказвания на признати лидери, насочваме вниманието навън, търсим виновни и ги намираме. Обвиняваме, линчуваме, призоваваме, изискваме и очакваме. Ние очакваме и създаваме задържане.равляваме. Задържането се прояви по различни начини в обществените и лични отношения и продължава вече девет месеца. Ние решаваме кой къде се насочва, определяме оптимални срокове и пак чакаме. Да очакваш – означава да се задържаш, а цялата вселена и новото пространство отдавна е готово. Ние определяме срокове, чакаме и отново нищо не се случва. Струва ни се, че започнахме да се свързваме с нещо свое, движение се появи в същото това направление, което похранва всеки от нас или просто ни радва, то се появи, и нещата започнаха да се слуват моментално бързо. Във въздуха витае вятърът на новото, на неизвестното. Но, след възхитителното сияние на съзнанието, ние отново се оказваме в поредната пустота. Уморени от този процес на “тегли-дърпай”, уморени от очакване на промени в живота, обезкуражени и разочаровани. Ние вече сме измъчени от тази вековна умора. Всичките дискомфортни ситуации предизвикват силно раздразнение от целия този процес на възнесение. И все пак, толкова лошо ли е всичко (смеем се)? Ако сме малко по-внимателни към себе си и към близките, то можем да наблюдаваме няколко устойчиви момента, забележими в последно време. Много неща се измениха наоколо в нашите реалности, макар че нашето съзнание все още е на предишното си място. Измени се стихията, измени се светът, ние вече не сме същите. Ние станахме естествено заземени, защото точно знаем – всичко с хората и с планетата Земя е в идеален божествен ред. У всички без изключение се появи доверие към себе си, към своите инстинкти, някакъв усет. Което означава дълбока връзка със своето сърце. Слушането на своето сърце излезе естествено на преден план. Слушането на своя разум и на съветниците “учители” остана на втори чава дълбока връзка със своето сърце. Слушането на своето сърце излезе естествено на преден план. и желание да е в порплан. От само себе си или естествено – това е ключовата дума за протичащите процеси. Сега ние извършваме действие, когато чувстваме, че искаме да направим това. Ако мислим, че трябва да направим нещо и планираме със срокове и дати, то се разтуря и води до разочарование. Благодарение на това започваме да се доверяваме на своето сърце, на божествения ред, на съвършенството на вечния живот. Ние се учим да позволяваме, да приемаме и да се доверяваме – това е ключовото действие на протичащите процеси. Ние започваме да проявяваме своето ново същество на физически план. Нашите творчески и технически идеи се реализират мигновено в този момент, когато това става просто естествено. Ние се въодушевяваме, качваме се на коня и започваме да планираме, когато изведнъж възниква спиране, или дори обръщане на друга страна. Ние отново не разбираме и сме разочаровани. Търсим вещици и ги намираме, но това ни води до още по-голяма умора и разочарование. И това е нормален естествен процес на движението на махалото. Ние се засилваме за скок, и скокът извършваме точно сега, скок в нашето съзнание. И веднага всичко се променя. Веднага става топло и добре, чисто и комфортно. Ние поставяме божествения естествен ред на първо място, а всичко останало заема своите естествени положения.твения естествен повен потава топло и доресъзнание. мираме, но това ни води до още по-голяма умора и разочарование. И движението на съзнанието продължава, то не може да се спре. Точно сега смяната на реалностите се извършва практически мигновено, но всичко се движи така бавно (смеем се). И все пак изменението на съзнанието се случва, ние отново ставаме себе си, приемащи всичко както е, с благодарност. Сега за нас е полезно да се обърнем към същността си и да насочим любов към частите си, които са се уловили за старото. И тогава ще стане чудо – прекъснатите енергии на творческите идеи и на личния комфорт ще възобновят своето действие, леко и плавно! Колкото по-отпусната е родилката, толкова по-леко протича раждането. Да се отпуснем и да се доверим на естествените процеси на разширяване на енергиите. Да приемем и да позволим всякакви неизбежни изменения, радостно да посрещаме случващото се и да разбираме величието на съвършения вечен живот във всяка дреболия. Нашето колективно съзнание става Разбиращо, както е замислено изначално. И голяма благодарност на всички, изпълнили своите роли и предназначения за развитието на нашите божествени качества. Ние се усмихваме на случващото се, разбираме величието, братството, единството и сътрудничеството за единното благо. Ние неуморно връщаме съзнанието си към вибрациите на радостта и вдъхновението и изпращаме любов на старите отиващи си енергии и състояния. Ние благодарим на живота и приемаме своето величие. Ние с радост позволяваме на случващото се да бъде с нас, защото точно знаем, че всичко е съвършено и божествено подредено. Превод: Лусесита

http://melhisedek.ru/duhovniy-vzglijd-na-sobitia/461-istina-nastoychego-momenta