Пътуването
към Светлината може да изглежда, като че ли отнема много време.
Изглежда че има толкова много препятствия по пътя. Но след като изпитате
Светлината, всички пречки изчезват и остава само Светлината като
блестящо Слънце, което осветява всичко.
Защо така
изглежда? Защо виждаме толкова много препятствия? Отговорът е по-лесен,
отколкото сме очаквали. Ние сме Слънцето, Източникът, Блясъкът на
Любовта в самият център на нашето Сърце, в самият център на Вселената.
Когато се фокусираме върху нещо друго, с нашето его / ум, нещото, върху
което се фокусираме ангажира нашата гледна точка и губим от поглед
Слънчевата Светлина. Това е подобно на четенето на завладяваща история в
книга. Ние сме толкова погълнати от историята, че не забелязваме нищо
друго в стаята. Някой може да се разхожда покрай нас, а ние не го
виждаме.
Светлината е винаги вътре в нас. Ние сме
толкова погълнати от фокуса си върху проблемите и нашите собствени
мисли, че не забелязваме Светлината на нашето сърце. Тогава сякаш сме
влезли в друга стая на възприятие и Слънцето е изчезнало. Наистина
нашите проблеми са само пречки, защото не можем да се отдалечим от тях
достатъчно дълго, за да се върнем към Светлината. Но Истинското Слънце е
толкова Ярко, че всичко в близост до него се топи в Светлина и всички
наши проблеми изчезват в Просвещение и Любов. Нито проблемите, нито
раздразненията могат да останат, когато Слънчевата Светлина на нашето
Сърце е напълно Будна.
Превод: Димитър Кирилов | Самосъзнание.com
No comments:
Post a Comment