Някога Слънчевата система е била дом на Суперземя с водни океани. Планетата
била много по-голяма от нашата Земя и станала благоприятна за човешки живот в
по-ранни исторически времена. В инсайдерския свят за изясняване на това
обстоятелство са били изхарчени колосални пари и предприети колосални усилия.
Всичко това се превърнало във високо засекретена програма, известна като
«Диамантената баластра». В публичната сфера д-р Томас Ван Флендерн, специалист
по небесна механика от Обсерваторията на американския Военноморски флот,
извършил огромна работа за потвърждаване на хипотезата за взривилата се планета.
Някога Марс е бил спътник
Инсайдерът Кори Гуд
споделя, че някога между Юпитер и Марс съществувала гигантска планета. Много
еони от време Марс обикалял около Суперземята като един от нейните спътници.
През 2001 г. Майк Бара и Ричард Хоугланд публикуват научна статия,
потвърждаваща това.
Когато съществувала Суперземята, Марс все още е бил водна планета. Понеже
Суперземята имала много големи размери за твърда планета, размерите на нейните
спътници също превишавали размерите на спътници на обикновени планети.
Диаметърът на Марс е 6.792 км,
размерът на спътника на Юпитер Ганимед е 5.262 км,
големината на спътника на Сатурн Титан е 5.150 км.
Сега и Ганимед, и Титан са в списъка на НАСА като притежаващи океани.
През 2015 г. НАСА публично обяви, че на Марс е имало древен океан с дълбочина
1,6 км. По-късно НАСА съобщи, че има течна течаща вода на съвременната
повърхност на планетата във вид на тъмни ивици, видими в пясъка. Освен това
НАСА съобщи, че някога на Марс е имало годна за дишане атмосфера като на
Земята, но катастрофа я е разрушила.
Според оценка на астрономи в нашата Галактика Млечен път има около 40 милиарда
планети от земен тип.






